зползването на биометрични технологии – от лицево разпознаване до гласова идентификация и анализ на походка – навлиза с бързи темпове в ежедневието на гражданите в Европа. Но с разрастването на тези практики, нараства и общественото безпокойство относно границите на допустимото наблюдение и необходимостта от засилена правна защита.
В центъра на дебата попадат системите за видеонаблюдение с лицево разпознаване, използвани от редица държави-членки за цели, вариращи от обществен ред до граничен контрол. Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) и Европейският парламент отправиха сериозни критики към масовото и непрозрачно прилагане на подобни технологии, което, според тях, поставя основни човешки права под заплаха.
Нови регулации на хоризонта
Очаква се през есента Европейската комисия да представи актуализирани насоки за използването на биометрични данни в контекста на вече приетия Регламент за изкуствения интелект (AI Act). В него са заложени строги ограничения за „високорисковите“ приложения на биометрията, особено когато става дума за масово наблюдение в реално време.
„Европа трябва да гарантира, че технологиите не подкопават демократичните ценности, които се стремим да защитим. Прозрачността и пропорционалността са ключови“, заяви еврокомисар Вера Йоурова в изказване пред Европейския парламент.
Българският контекст: между иновации и правен вакуум
В България няколко общини вече използват „умни“ камери с лицево разпознаване в рамките на пилотни проекти за повишаване на сигурността. Липсата на ясна регулаторна рамка и обществени дебати по темата обаче поражда сериозни въпроси.
„Биометричните данни са чувствителни по дефиниция. Всеки опит за използването им без ясно правно основание крие риск от злоупотреби и накърняване на личната неприкосновеност“, коментира адв. Мила Стефанова, специалист по защита на личните данни.
НПО: биометрията не е безобидна
Правозащитни организации като „Достъп до информация“ и „Privacy International“ настояват за мораториум върху употребата на биометрични технологии за наблюдение в публичното пространство, докато не бъде гарантирана достатъчна правна защита и независим контрол.
Доклад на Amnesty International от юни 2025 г. подчертава, че в редица европейски градове се наблюдава „де факто състояние на постоянен дигитален контрол“, което е в конфликт с принципите на GDPR и Европейската конвенция за правата на човека.
Баланс между сигурност и свобода
Според експертите бъдещето на биометричния мониторинг в Европа зависи от способността на законодателите да намерят баланса между нуждата от сигурност и фундаменталните права.
„Технологията сама по себе си не е заплаха. Проблемът е в начина, по който се използва – без ясни правила, без информирано съгласие и без отчетност“, подчертава д-р Николай Вълчев, преподавател по право и технологии в НБУ.
