Самотата е един от най-сериозните, но често подценявани проблеми в третата възраст. Причините за нея могат да бъдат многобройни – пенсиониране, загуба на близък човек, промяна на местожителството на членовете на семейството или ограничени физически възможности на възрастния човек. Тя може да бъде и следствие от неспособността за адаптация към промените, която по принцип става по-трудно с напредване на възрастта. Така възрастни хора постепенно се изолират – не по собствен избор, а поради обстоятелствата, с които не могат да се справят сами.
Макар да остава невидима за околните, самотата оказва дълбоко въздействие върху емоционалното и физическото състояние на възрастните хора. Липсата на ежедневен контакт с други хора може да предизвика тревожност, депресивни състояния и загуба на желание за участие в живота. Когато дните минават в мълчание, усещането за смисъл и принадлежност постепенно отслабва.
Именно тук ролята на домовете за възрастни хора придобива по-широко значение.
Домовете за възрастни хора не са просто място за настаняване. Те са социална среда, която връща връзката между хората. Общите пространства, ежедневните занимания, разговорите и споделените моменти създават общност – нещо, което трудно може да се постигне при самотно живеене.
Присъствието на обучен персонал и структурираното ежедневие в домовете за възрастни хора внасят сигурност и спокойствие в дните и така необходимата емоционална стабилност. Възрастните хора не са оставени сами с тревогите си – те имат с кого да разговарят, с кого да споделят и какво да очакват всеки ден. В тази среда, обградени от хора със сходни интереси и на подобна възраст, те могат да намерят разбиране, подкрепа и съпричастност. Това е особено необходимо в старостта.
В този смисъл домовете за възрастни хора са реален и работещ отговор на самотата – не като заместител на семейството, а като подкрепяща среда, в която човек продължава да бъде част от общност.
Съвместният живот, споделените дейности и възможността за ежедневни разговори създават условия за изграждане на нови връзки и приятелства – антидот на самотата.
Организираните занимания, разходките, културните и социални инициативи стимулират активността – и физическа, и ментална и емоционална. Възрастните хора имат възможност да участват, да бъдат чути и да се чувстват полезни. Защото това до голяма степен определя смисъла на живота, особено в старостта. Това са начини възрастните хора да изразят и споделят себе си с другите. Дори дребни на пръв поглед неща – поздрав, кратък разговор, хранене заедно с други хора, могат да имат голямо значение.
Общественото възприятие за домовете за стари хора също се променя – бавно, но сигурно. Съвременните домове за възрастни хора не предоставят просто услуга за грижа в старостта. Те осигуряват среда, в която човешкото присъствие, общуването и вниманието са част от ежедневието – едно от най-важните условия за достоен и пълноценен живот. Качество на живот не означава само битови удобства и денонощна медицинска грижа. То се изразява и в отношение, и в създаване на условия за включване в малката общност в домовете за възрастни.
Още една тенденция през последните години, включително и в България е, че все по-често и за все повече възрастни хора домовете стават осъзнат личен избор. В крайна сметка личната свобода да управляваш живота си се определя и от правото сам да избираш бъдещето си. Не когато обстоятелствата ти налагат, а когато ти го правиш осъзнато и информирано. Когато ти сам избираш за себе си по-качествен, по-организиран, по-сигурен, по-смислен и социално активен живот.
